Съчетание на ревматична болест с тиреоидит на Хашимото?

Хроничният лимфоцитарен тиреоидит (тиреоидит на Хашимото) е най-често срещаното автоимунно заболяване с честота от около 5-10% в световен мащаб, нарастващо до около 20% след 50-годишна възраст, като от него страдат предимно жени. Въпреки че може да протича скрито (безсимптомно), тиреоидитът на Хашимото може да доведе до хипофункция на щитовидната жлеза и хипотиреоидизъм в около 20% от случаите. По-малко известен е фактът, че тиреоидитът на Хашимото се свързва с множество други клинични синдроми, включващи неврологични, психологични, дерматологични, метаболитни, ендокринни и мускулно-скелетни състояния. Вероятно са налице различни причинни механизми, включително метаболитни, ендокринни, автоимунни и може би възпалителни процеси. Асоциацията на тиреоидита на Хашимото с други автоимунни състояния, включително заболявания на съединителната тъкан, също вероятно е отговорна за огромното разнообразие от клиничните прояви.
Въпреки нарастващите доказателства в литературата за връзката между ревматичните заболявания и тиреоидита на Хашимото, ревматологичната общност остава в голяма степен незапозната със значението на автоимунитета на щитовидната жлеза. По-висока честота при тиреоидит на Хашимото е съобщена при голям брой ревматични болести, включително фибромиалгичен синдром, остеоартроза, вкл. ерозивна форма, ревматоиден артрит, наподобяващ ревматоиден артрит, болест на отлагане на калциев пирофосфат дихидрат (CPPD), миозит, феномен на гръбначния стълб, синдром на карпалния тунел, недиференцирано заболяване на съединителната тъкан и няколко добре дефинирани заболявания на съединителната тъкан като системен лупус и склеродерма.
При съмнение за съчетание на тиреоидит на Хашимото с ревматично заболяване е добре да се консултирате с ревматолог.