четвъртък, 17 декември 2009 г.

Тестостеронът не индуцира агресивното поведение

Нови научни изследвания отхвърлят старите разбирания, които изтъкваха ролята на тестостерона като основна при проявяването на агресивно поведение.
Проучванията върху животни доказват, че кастрираните екземпляри са по-"миролюбиви" и не участват в такъв голям брой единоборства спрямо некастрираните животни. Ето защо доскоро се смяташе, че основният мъжки полов хормон стимулира агресията, егоцентричното и рисково поведение. Тази теория беше отхвърлена от мащабно проучване, в което са участвали 120 тестови лица.
Преди изследването на половината от изследваните хора е била въведена доза от 0,5 мг тестостерон, а на другите е дадено плацебо. Оказва се, че хората с изкуствено повишени нива на тестостерон са били по-честни и са проявявали по-малко признаци на агресивно и егоцентрично поведение. Те са поемали по-малко риск.

понеделник, 14 декември 2009 г.

Канела и диабет тип 2

Скорошно проучване показа, че канелата може да подпомогне контролирането на нивата на кръвна захар чрез сенситизация на инсулина.
Група английски учени направиха анализ на осен независими проучвания, които изследват свойството на канелата да намалява нивата на глюкоза в кръвта в две групи хора - с или без диабет тип 2. Две от проучванията показват, че канелата понижава нивата на кръвна захар в по-голяма степен от плацебот, а други проучване показва намаление от 18 до 29 процента на нивата на глюкоза. Друго проучване пък е намерило, че редовният прием на канела намалява кръвната захар с 10% при хора с диабет.
За разлика от диабетиците при хората без диабет се забелязва по-малко намаление на нивата на глюкоза - само 8,4 процента.
В крайна сметка официалното заключение е: "Въпреки че ролята на канелата като анти-диабетичен агент не може да се твърди със сигурност, то тя със сигурност притежава потенциал да намалява постпрандиалните нива на кръвна захар".

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Кратко описание на надбъбречна жлеза - ендокринология

Надбъбрекът е жлеза с вътрешна секреция и затова тя е обект на медицинската дисциплина ендокринология. Той е чифтен орган, разположен върху горния полюс на бъбреците. Жлезите са с малка маса около 5 г, като лявата е по-голяма с 1-2 г. Надбъбречните жлези се състоят от 2 части: кора (кортекс) и сърцевина (медула), които има както различен произход, така и различна структура и функции.
Кората си произвежда стероидни хормони и е с мезодермален произход. Тя продуцира хормоните кортизол, алдостерон и полови хормони, съответните за всеки пол.
Медулата произвежда адреналин и норадреналин, които имат отношение към функции, свързани с вегетативната нервна система на тялото.

петък, 4 декември 2009 г.

Общ преглед на жлезите с вътрешна секреция

Жлезите с вътрешна секреция в човешкия организъм са:
  • Хипофиза
  • Щитовидна жлеза
  • Околощитовидните жлези
  • Надбъбреци
  • Тестиси/Яйчници
  • АПУД системата, предимно в стомашно-чревния тракт
Тези жлези отделят различни вещества, наречени хормони, директно в кръвообращението. С кръвта те достигат до целевите органи и системи, а там изпълняват своите функции. Промяната на функцията на даден орган се развива на клетъчно и субклетъчно ниво. Хормонът се свързва с молекула на мембраната на клетката, наречена рецептор, който чрез редица вътрешни реакции променя действието на клетката, респ. органа.
Хормоните по своята природа биват:
  • Пептидни хормони
  • Стероидни хормони
  • Липидни хормони (тъканни)

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Ендокринология - наука за жлезите с вътрешна секреция

Ендокринологията е наука за жлезите с вътрешна секреция. Това са жлези, които секретират своите продукти, наречени хормони, директно във кръвта. По този начин се регулира функцията на редица органи и системи от органи. Нека вземем пример с инсулина, чиято секреция намалява нивата на кръвна захар, потиква организма към синтезата на белтъци, мазнини, въглехидрати и нуклеинови киселини и мн. други.
Навлязли в кръвта хормоните достигат до таргетните системи и органи, където се свързват с специфични клетъчни молекули, наречени рецептори. Свързването с рецепторите води до промяна на структурата им и до редица каскадни реакции, които завършват с промяна функцията на клетката, а като цяло и на органа.
Нарушението на хормоналния баланс води до заболявания, които са предмет на науката ендокринология. Да вземем най-баналния пример - диабета, който е резултат от недостиг на инсулин. Недостигът може да се развие в резултат на липса на инсулин (диабет I тип) и в резултат на нечувствителност на рецепторите, което пак води до относителна недостатъчност на инсулиновата продукция.
Ендокринологията се занимава също с голям брой заболявания, от които най-голямо значение имат затлъстяването, заболяванията на щитовидната жлеза, на надбъбречните жлези (напр. Cushing и Адисон), на хипофизата, на половите жлези - тестиси и яйчници, на околощитовидните жлези и още. В общи линии всеки клон на медицината има допирна точка с ендокринологията, която се явява част от вътрешните болести.